Втората трапезаря

The Boss Join date : 03.05.2010 Age : 26

Отворих вратата.Поведох Дестъни към всекидневната.
Аз седнах на едниният столь а тя на другият.Всекидневната беше много хубава и просторна.Тя беше бяла на цвят.Имаше картини по стените.
Опрях главата си в масата, за да ми се възвърне равновесието.След като се оправих, станах и погледнах Дестъни.
-Искаш ли нещо за пиене или за ядене?-попитах.

- Не мерси. - отговорих и се огледах. - Уау, имаш много красива къща. - продължавах да се оглеждам. - Ъм, как си? - попитах след като се сетих че й беше станало лошо. Не ме биваше в ситуации в които трябваше да помагам на хора, винаги нещо бърках, така че се надявах да е по-добре.

The Boss Join date : 03.05.2010 Age : 26

-Добре съм.-казах и се усмихнах.
Седнах обратно на стола.Огледах трапезарята и казах:
-Не искам да се хваля, но къщата наистина е красива.
Аз се засмях и Дестъни също се засмя с мен.Дълго време никой не проговори.Седяхме на масата и мълчахме.Най-накрая реших аз първа да наруша тишината.
-Какво прави съквартиранта ти?-попитах.
Вчера бях научила от една приятелка, че Дестъни си има съквартирант, и че той бил много хубав.Попринцип аз не обичам да клюкаря, но ми стана много любопитно, защото Дестъни сигорно беше нова в града.

- Ами честно казано видях го само веднъж и не можах да го огледам... хубавичко - засмях се. - Въпреки това чух слуха за това че бил много красив. - Въпреки това не исках някакъв перфектен вампир или нещо такова. Наведох се към нея и прошепнах с усмивка. - Надявам се да не е вампир. - "Или ако е поне да не е направен" добавих за себе си. - Ако искаш заповядай на вечеря утре, той ще бъде там.
Изправих се на стола и се обърнах към Елена - Е, ти имаш ли съквартирант? - Все пак тази къща... даже имение беше огромно. Когато бях малка бях мечтала да живея в нещо такова, но след като порастнах и прекарах един уикенд в имението на чичо ми, което изобщо не беше толкова красиво се отказах. Бях прекалено параноична и ме беше страх да не изскочи нещо или някой от ъглите през нощта.

The Boss Join date : 03.05.2010 Age : 26

Усмихнах се на Дестъни.
-За жалост още нямам.-казах и сведох глава надолу=
Много се зарадвах, когато Дестъни ми предложи да дойда на гости, защото много исках да видя момчето.
-Благодаря за поканата.Ще дойда.-казах и се усмихнах на Дестъни.
Тя беше много приятно момиче.От нея щеше да стане чудесна приятелка.

- Oт колко време живееш тук? - не знам от къде ми дойде този въпрос. Усмихнах се. - Знаеш ли къде се намира този адрес? - показах й един лист на който беше написах адреса на къщата в която щях да живея. - Честно казано нямам представа къде е... - знаех само че куфарите ми ще са там, както и тези на Даниел.

The Boss Join date : 03.05.2010 Age : 26

Усмихнах се и казах:
-От много време живея тук.Може бш от пет или шест месеца.
Дестъни ме изгледа учудено.Аз се засмях.Известно време мълчахме.
-Знаеш ли къде се намира този адрес?-попита ме тя.
Погледнах листа и се замислих...След няколко минути чак се светнах къде се намира този адрес.
-Тази къща се намира след две къщи от моята.-казах и се усмихнах на Дестъни.
След това млъкнах и отидох до кухнята за да си взема нещо за пиене.

Изчаках Елена да се върне и се обърнах към нея. - Е, знаеш ли нещо интересно в този град? Някоя красива гора или поляна? - Засмях се. Ще трябва да си купя карта, което не беше много добра идея, защото щях да се изгубя още по-бързо. "Дали момчето което ще живее с мен е живяло тук?" попита съзнанието ми. Малко ми оставаше да му отговоря 'аз пък от къде да знам', но се въздържах. Все пак не е много нормално да говоря съв съзнанието си.
Върнах погледа си към момичето и зачаках отгвора й.

The Boss Join date : 03.05.2010 Age : 26

-Града е много красив.Има много хубави места.-казах и се усмихнах.
Поприказвах ме си още малко.
-Искаш ли да отидем накъде?-попитах Дестъни.
Докато чаках отготвора и, си допих кафето.
Тя само ми кимна и двете се запътихме към нанякъде...

П.П.-Сория че писах толкова малко!Пиши направо някъде, където искаш.

» Първата трапезаря
» Втората стая за гости