Ноща завземаше градът в тъмната си прегръдка. Фаровете на колата ми прояждаха
тъмнината. Завих по улицата и паркирах пред къщата ми. Отворих багажника и изкарах покупките
си. Тръгнах по алеята към входната врата. С Пал тъкмо се върнахме от Ню Йорк и я оставих до домът
й. Въпреки, че бяхме сестри не живеехме заедно. Да сега ще попитате защо. Ами, когато дойдохме тук
тя хареса къщата, в която живее, а аз бях безвъзвратно влюбена в тази, още щом я съзрях и никоя от
нас не беше съгласна на компромис. Когато започнехме да спорим можеше да настъпи Третата световна
война, това би трябвало да е втората причина да не живеем двете. Понякога осъмотението, което ми
дава тази огромна къща ме задушава, но това не е кой знае какво. Голямата ми сестричка живее на пет
минути от мен. Отключих вратата, включих осветлението, което ме заслепи в началото. Всичко тук си
беше, както го оставих. Тръгнах по стълбите към втория етаж, където беше дрешникът, за да оставя
нещата. След малко повече от час всичко беше на мястото си и аз се запътих към спалнята си. Последните
няколко дни бяха уморителни...Мракът ме обгърна в нежните си обятия...
