Столовата

Join date : 15.05.2010 Age : 30

Влязох в столовата и се огледах за сестра ми, която ми
помаха от една маса в края на помещението. Върнах и
жестта и отидох към бюфета, за да си взема нещо, не
че бях гладна, но не трябваше да привличаме внимание
много, много към себе си. Пред мен нямаше почти никой и
бях готова за около минута. Отидох към масата, която беше
избрала и я поздравих.

Дъ Бест Модератор Join date : 15.05.2010

-Лари.....-казах аз и я гушнах силно
След малко се появи и Еленаа.
-Елссссссссс..-и на нея и се метнах на врата

Заглавие: Re: Столовата Вто Май 18, 2010 1:28 am

За мое щастие,както вероятно и за всички останали,часовете най-накрая свършиха.
Още един напълно безинтересен и монотонен учебен ден,изпълнен със скука,преструвки и фалш бе към края си.
И слава богу,защото не знаех дали ще издържа повече на всичкото това лицемерие,както и на досадните,поучителни лекции,които ми дръпваха учителите всеки път,щом се загледам през прозореца,отпусна съзнанието си и се пренеса в някой паралелен свят коренно различен от този ад,помечтая си и прочее.
Защо просто не ме оставеха на мира?На кого другиго му пука,че съм се отвяла на някъде?На съучениците ми ли?Та те се интересуваха повече от външния си вид(за момичетата)-как им е косата,която най-вероятно скоро щеше да оредее от тоновете лак и т.н. или пък"Колко вдигам от лежанка;Колко ми е бицепсът?А трицепсът?"(за момчетата).
Бяха толкова себични,че чак ми идеше да ги удуша.
И все пак,за мен така бе по-добре,защото не ми обръщаха особено внимание-нещо,от което се ужасявах,ужас породен до голяма степен от миналото ми,от предишното училище,където всички ме сочеха с пръст след това,което се случи,всички ме обсъждаха.
Някои ми се присмиваха,други ме съжаляваха...
А сега,в тази гимназия бе толкова лесно-просто трябваше да крия от всички събитията в моя живот и да се опитам да живея незабелязано.
В главата ми се въртяха всички тези мисли,докато крачех из столовата-едно...приемливо място,където просто можех да седна на някоя маса в дъното и да си размишлявам колкото искам.
Именно това и правех-всеки ден.
И днес не бе изключение,затова първо отидох до бюфета с храна,сложих на синя,пластмасова табла едно малко хлебче и една Кока Кола,платих и се запътих към обичайното си място-затънтена маса с два стола,точно в дъното на столовата.
Поставих подноса и седнах.
Отегчено оглеждах масите,наблюдавах действията на съучениците си и от време на време тормозех хлебчето,чоплейки го и слагайки някоя друга хапка в устата си.
Беше ми интересно не им ли омръзва на момичетата да се гледат в огледалото,да се гримират и оправят.
С облекчение забелязах,че три от съученичките ми не правят това-прегръщаха се сякаш не се бяха виждали от дълго време.
Задържах погледа си на тях и след секунда им се усмихнах.
Може би все още не трябваше да слагам всичките си връстнички под общ знаменател.

The Boss Join date : 03.05.2010 Age : 26

След часовете се запътих към столовата.Първо отидох при бюфета и после тръгнах към масите и в същият момент видях как Паула изкрещя името ми и ми се хвърли на врата.Аз се засмях и казах:
-Здравей и на теб!-казах и се засмях.
Двете се запътихме към масата на, която седеше Лари.
-Здравей отвово Лари.-поздравих я аз.
След това си оставих подноса на масата.Започнах ме да си говорим за разни неща.
-Как върви с момчетата?-попитах аз.

Дъ Бест Модератор Join date : 15.05.2010

-Идиоти кво да ти кажаа.-казах аз и се засмяхх
А сега какво ще правим не мисля да се прибирам още.
-Искате ли да спите удома?-попитах аз и се усмихнах

The Boss Join date : 03.05.2010 Age : 26

-Аз съм съгласна с теб.-казах и се засмях.
Продължихме да си говорим за момчета и за къщите си.Всяка по една описваше своята къща.Само на мен ми отне малко повече време за да кажа как изглежда моето имение.Обаче разказвах с бодробности.
Дакато си говорехме с Паула и Лари за облеклата ни, Паула изтърси:
-Искате ли да спите у дома?
За няколко секунди я изгледах втренчено, но после се усмихнах и казах:
-Това ще е страхотно.

Дъ Бест Модератор Join date : 15.05.2010

Те бяхаа съгласни с мен.Видях Ел да се задава по коридораа.Започнха да викам и се забягах към нея.Ние четирите бяхме неразделни..
-Елл ЕЛлл Ел и ти идваш у нас нали?-попитах аз и се усмихнах

Join date : 15.05.2010 Age : 30

Край днес беше деня, в който разума на
сестричката ми си отиде завинаги. Знаех,
че е интусиаст, но не предполагах, че е
толкова опасно да си около нея. Първо
се нахвърли върху мен, после въху Елена,
а сега и на Ел. Силно се тревожа за
психическото й състояние. Вампирите могат
ли да полудяват...както и да е.
Днес щяхме да спим в дома на Паула. Дано само
не си е наумила да ни убие.

Дъ Бест Модератор Join date : 15.05.2010

-Ахааа ето ме и мен.Как изглеждам?-попитах аз и отментах косата си назад
Леле днес наистина бях истрещяла напълно.Какво ли щеше да ми дойде на ума
-Първо ми кажете как изглждам и второ искате ли да отидем да скочим с бънджи?-казах аз и всички стояха и ме гледаха с отворена остаа

The Boss Join date : 03.05.2010 Age : 26

-Вие ходете.-казах.-Аз ще отида до нас да си взема нещата за приспиването.
Станах от стола.Обърнах се към момичетата и една по една започнах да ги прегръщам.След това се запътих към вратата на столовата, но изведнъж се сетих, че не сме се оговорили къде да се чакаме.
-Паула къде да се чакаме?-попитах и се усмихнах.

Join date : 15.05.2010 Age : 30

-Като откачена, така изглеждаш в момента.
Паули да не си болна как ще скачаме с
бънджи, ще завали всеки момент, а и вече
е късно. Моля те, бъди разумна!-тя ме
погледна с кучешките си очички. А не!
-Не ме гледай така, знаеш, че съм права!
Но може да отидем друг ден.-казах и й
се изплезих.

Дъ Бест Модератор Join date : 15.05.2010

-Ама амаа.-казах аз и се разплаках
-Еллана варни се нещата са ти удома.-казах аз и още се раззплаках
-Искам бънджи....-казах аз и се разплаках още повече

The Boss Join date : 03.05.2010 Age : 26

Преди някой да ми отговори на въпроса, Паула каза, че нещата са ми вече в тях.Аз я изгледах намусино за дето ми е влизала в къщатат и ми е взимала нещата, но после се усмихнах и казах:
-Добре.Ще остана, но на мен не ми се годи на бънджи, защото рамото още не ми се е оправило.-казах и се засмях.
След това отново отидох до масата и седнах на свободния стол до Лари и `и се усмихнах, като размърдар рамото си, защото ми се беше схванало...

Join date : 15.05.2010 Age : 30

Елена, дори не предполагаше колко й бях
благодарна за това, че разобеди Паула
за бънджито. Не че не харесвам екстремните
спортове, но днес не ми беше до това. Та в
този момент бях готова да продам цялото си
съществуване за да спася един миг от живота й.
Тя седа до мен и аз и се усмихнах.
-Благодаря ти. Задължена съм ти.-размърдах
устните си аз, за да не ни чуе Паула. Тя кимна
с глава, за да ми покаже, че ме е разбрала.

Дъ Бест Модератор Join date : 15.05.2010

-Хей!Чух те!-казахх аз и я ударих леко.
-Защо ме мразите?-попитах аз и скочих от стола
-Изчакайте ей сега ще ми отговорите на вапроса.-казах аз и отидох да си взема шоколад
Взех го и отнново седнах:
-Да а сега ми кажете защо ме мразите?

The Boss Join date : 03.05.2010 Age : 26

-Ние не те мразим, Пал.-казах и се усмихнах.
Потупах я по гърба и се засмях.Тя също се засмя с мен.
След това още малко поседяхме на масата.
-Аз отивам да си взема нещо за пиене.-казах.
Отидох към бюфета.Взех си една газирано, студена кола и се върнах при останалите.
-Е, сега какво ще правим?-попитах и се обърнах към момичетата.

Дъ Бест Модератор Join date : 15.05.2010

-Незнам моите идеи не ви харесват кажете вие.-казах аз и погелднах към земята.
Ооо боже влезе един сладур в столовата.Явно беше нов не го бях виждала.
-Лал....-казах аз и се изчервих
На няколко пъти погледитени се се срещнаха.

The Boss Join date : 03.05.2010 Age : 26

Докато се чудехме какво да правим преди да отидем в къщата на Пал, Паула се обади.
-Лал....!
Аз се захилих.
-Какво?-попитах.
След това проследих погледа `и.Тя гледаше към вратата.До нея беше застанало някакво момче.То беше с кестенява коса и черни очи.Момчето гледаше към нас и ни се хилеше.Аз му се усмихнах и казах на Паула:
-Момчето гледа към нас.

Дъ Бест Модератор Join date : 15.05.2010

-Забелязвам Елс.-казах аз и се усмихнах
-Хайде хайде да тръгваме.-казах аз и си взех чантата в точно този момент момчето дойде нанашата маса......

The Boss Join date : 03.05.2010 Age : 26

Момчето дойде до нашата маса.
-Здравейте!-каза той и ни се усмихна.
Паула започна да се изчервява, а аз се засмях и казах:
-Здравей и на теб.Аз се казвам Елена, а това е приятелката ми Паула.
-Аз се казвам Джон.-каза той и се усмихна.
Паула още повече се изчерви.Аз я хванах за ръката и я затеглих към изхода.Тъкмо да излезем през вратата аз се провикнах:
-Много ни беше приятно да се запознаем.

П.П.-Паула пиши по дълги постове и ти пиши направо в къщата си аз ще пиша след теб!!!