Големият коридор

The Boss Join date : 03.05.2010 Age : 26

Този коридор водеше до всички възможни стаи и по малки коридори.Той беше много дълъг.
Имаше по няколко пейки отстрани на коридора за да могат учениците да си починат или просто да си говорят.

The Boss Join date : 03.05.2010 Age : 26

След като паркирах на паркинга, на гимназията влязох вътре. Запътих по дългият коридор, който водеше до по-малките коридори.Исках да стигна до кабинета па Математика, който беше в края на сградата.
Поздравявах всички, които срещах по пътя си.
Докато вървях по коридора се загледах в едни плакати, които бяха залепени по стените.Забелязах, че цветовете на плакатите бяха точно като моите дрехи.Аз бях облечена с дънки и потник, който беше син на цвят.
Почти бях стигнала до един по-малък коридор, когато видях, че три момичета седяха на една пейка и си говореха.Отидох при тях.
-Здравейте!-казах аз и се усмихнах.

Join date : 15.05.2010 Age : 30

Беше понеделник. Мразя понеделниците, сестра ми Паула паркира колата пред училище. На паркинга вече ни чакаше Ел.
-Здрасти, Ел!-поздравих я аз. Тя беше един от най-позитивните хора, който познавах.
-Здравейте, момичета! Лар, днес няма да имаме литература първия час.-информира ме тя.
-О, да просто чудесно! Да бяха казали по-рано, нямаше да идва ме до тук толкова рано.-казах раздразнена.
-И щеше да ме оставиш да идвам сама.-Паула ме прегърна през раменете и се направи на обидена. В отговор аз и се изплезих. На което всички се разсмяхме. Влязохме в училище и тръгнахме по коридора, щяхме да изпратим Паула до кабинета по немски. Имаше още време до началото на часа и решихме да седнем на една от пейките. Когато бяхме заедно времето минаваше много бързо. Не след дълго дойде Елена.
-Здравейте!
-Здрасти, Елена! Как си?

Дъ Бест Модератор Join date : 15.05.2010

Срещнах едно момиче от моя клас.
-Здравей Емили.-казах аз
-Ей Паула на къде?Няма да карамее немски не помнишл;и още от петък са ни казали.-каза ми тя и се усмихна
-О вярно.-казах аз и отидох отново при тях
-Хайдее сега гадно ли ви е и аз няма да карам немскии-казах аз и им се изплезих

Join date : 15.05.2010 Age : 30

Всички се засмяхме след като Паула ни се изплези. Понякога се държеше много детински. След като и трите нямахме часове се отправихме към близкото кафе. Вътре нямаше почти никой. Седнахме на една от масите и изчакахме сервитьорката. Не беше на повече от 20, попитаме какво желаем, личеше си, че тази работа й беше омръзнала.
-Бих желала да видя менюто.-отвърнах усмихвайки се съмсем невинно. Паула и Ел си кискаха до мен. Познаваха ме добре и знаеха, че го правя нарочно. След около пет минути, хората наистина са много бавни, тя се върна с още по-кисела физиономия.
-Ще пия вода с лимон, благодаря.-усмихнах се нагло насреща й, още преди да ми го беше подала. Паула стисна ръката ми и прошепна:
-О, Боже, мой!-обърнах глава към мястото и видях....

П.п До вършвай, сестричке! КАКВО СИ ВИДЯЛА Wink

?

Дъ Бест Модератор Join date : 15.05.2010

-О боже мой!-казах аз след като видях едно момче което приличаше досуш на брат ми
-Фалшиваа тревога.-казах аз и отново се изплезих
Последна година в училище.Деветнадесет години почети инавършени а с детински акъл.

П.С.сестраа миииии Razz

Join date : 15.05.2010 Age : 30

Часът свърши и трябваше да се връщаме в училище.
Аз имах математика и с момичетата се разбрахме да
се видим в столовата. На отиване видях Елена. Говореше
с две момичета от моя клас.
-Елена!

The Boss Join date : 03.05.2010 Age : 26

Докато говорех с двете момичета, които седяха на пейката, някой викна името ми.Обърнах се и видях, че човикът, който ме викна е Лукреция.От много време не я бях мервала в училище, но тя никак не се беше променила.
-Лукреция!-викнах и се затичах към нея.
Тя също се затича и двете се прегърнах ме.
-Как си?Какво правиш?-попитах и се засмях.

Join date : 15.05.2010 Age : 30

-Страхотно! Все същото знаеш. Не сме се виждали от известно време,
трябва да наваксаме, някой път!-Елена беше от онези хора, с който
беше лесно да си себе си. Винаги можеше да отидеш при нея с
проблемите си и тя щеше да ти помогне или просто да се посмеете заедно.
Както казах да се разбираш с Елена беше лесно и приятно.

П.п Елена смених името на героя си на Лариса Брук,
нали с Паула станахме сестри Smile

!

Join date : 22.05.2010

От далечината се зададе едно червенокосо момиче.То ходеше бавно с приведена глава и гледаше мрачно.Пак се беше скарала с родителите си.Дори когато беше далеч от тях,те не преставаха да я тормозят.Беше облечена с къси дънкови панталони,лилава тениска с къс ръкав и черни маратонки.Косата й беше вързана на висока опашка,а бритончето й-закрепено с фибичка нагоре и му беше придаден лек обем.Стигна до трите момичета,които си говореха.Вдигна леко глава и каза мрачно:
-Здрасти.-не се усети никаква емоция.Нито усмивка,нито тон на радост или презрение.Нищо!Но такава си беше Роберта.

» Големият водопад