Централната част

Join date : 21.05.2010

Дойдох тук като вървях бавно, а ръцете ми бяха зад гърба. Бях облечена в къса синя рокличка, която блестеше на слънчвевата светлина. Коосата ми беше свободно пусната и се вееше от вятъра. Бях сложила блестящо червило, сини сенки и спирала.Бях обула обувки на токчета, които също бяха сини. Всичко ми беше в тон. Оглеждах всичко наоколо. Бях съвсем нова тук и исках да обиколя много места.накрая реших да седна на една от пейките, която беше свободна. Седнах, оправих рокличката си и косата си и се облегнах. Исках да срещна нови приятели. Истински. Не като в предишното ми училище, такива, които ме предават. исках да срещна някой днес, но едва ли щеше да бъде реализирано.

След като излязох от къщата тръгнах по една от пътечките и се озовах в нещо като парк. "Може би това е паркът." каза съзнанието ми. Ухилих се на себе си и продължих да вървя.
Застанах до една празна пейка и се огледах. Беше пълно с хора, повечето говореха с приятелите си, някои четяха или просто се разхождаха. Седнах на пейката и се загледах в езерото отпред.

The Boss Join date : 03.05.2010 Age : 26

Понеже денят беше прекрасен, реших да се поразходя в парка.Излязох от вкъщи и се запътих към парка.
Времето беше прекрасно.Слънцето напичаше ярко, затова аз бях облечена с потник и къси панталонки.
Когато стигнах до фонтана, се спрях на място и огледах наоколо.Видях, че на една пейка седи едно момиче.Реших да се запозная с нея.Когато стигнах до пейката се опрях на нея и попитах:
-Мястото свободно ли е?

Доката се взирах в нещото чух някой да казва:
- Мястото свободно ли е? - обърнах се и се огледах. До пейката стоеше момиче, облечено в потник и къси панталони.
- Разбира се. - отговорих и се усмихнах. - Здрасти... - продължих след като тя седна. Не знаех какво точно трябва да кажа, от доста време не се бях запознала с нови хора. - Как се казваш? - попитах.

The Boss Join date : 03.05.2010 Age : 26

-Здрасти.-казах и се засмях.
Седнах до нея.
-Аз се казвам Елена Гилбърт.-казах и се усмихнах на момичето.-А ти?
Момичето беше с дълга кестенява коса и много хубави очи.Кожата и беше нормална.Общо взето тя беше много красива, и затова си помислих, че тя е вампир.Но след известно време взиране в лицето `и, осъзнах, че не е вампир, защото кожата и беше нормална.Попринцип на вампирите кожата им е по светла...

- Дестъни... - отговорих бързо и след това се сетих че тя беше казала и фамилията си. - Ъ... Дестъни... Хейл. - замислих се преди да я кажа. Цялата ми фамилия беше Рейн-Хейл. Рейн беше от страна на майка ми, а Хейл го добавих сама, това бяха фамилиите на тризнаците. Откакто майка ми ги изгони започнах да се представям само с Хейл. - Приятно ми е. - усмихнах се и подадох ръката си.

The Boss Join date : 03.05.2010 Age : 26

Хванах ръката на Дестъни и се здрависахме.
Загледах се във фонтана.Чак сега забелязах, че мога да видя отражението си в него.Лицето ми не беше много красиво, както обикновенно.Имах сенки под очите, защото не се бях наспала много добре.Вчера стоях до много късно и сега изглеждах като плашило в лицето.
-"Не трябва ли да съм по хубава?Нали съм Самодива..."-помислих си аз и се засмях на себе си.
Обърнах се към Дестъни и я попитах:
-Ти вещица ли си?-попитах.

- Ами да. - Сега се замислих, какво ли беше Елена. Въпреки че под очите й имаше тъмни кръгове беше много красива. Нямаше как да е вампир - беше тъмна. Усмихнах се. - А ти си... - може би беше ангел или самодива - ... самодива? - попитах с малко по различен глас и лицето ми определено показваше скиптицизъм. Не обичах да греша, защото тогава се чувствах като пълна глупачка, затова просто изчаках отговора й.

The Boss Join date : 03.05.2010 Age : 26

-Аз съм самодива.-казах и се усмихнах на момичето.
Когато Дестъни ми каза, че е вещица, много се учудих, защото попринцип хич не умеех да почнавам кой какъв е.
Когато слънцето пекна много ярко на лицето ми, ми стана много горещо и ми се зави свят.Сложих ръка на челото си.
-Искаш ли да отидем у нас?-попитах.-Нещо взе да ми става много лошо от това ярко слънце.
Погледнах Дестъни с очички като на кученце и зачаках отговори `и.

- Ами не искам да се натрапвам. - казах и се усмихнах. - Но ако настояваш. - Елена изглеждаше леко пребледняла. Изправих се и й подадох ръка. - На къде? - попитах след като й помагнах да стане.

*Съжалявам че толкова късо стана, но направо пиши в къщата си или някъде около нея *

» Тъмната част от гробището