Къщата на Паула Брук

Join date : 15.05.2010 Age : 30

-Достатъчно, че да те направя на парчета преди да се осетиш.-отговори той и се измъкна от хватката на ръката й.
-Пал, той е вампир на около 400 години. Пусни го да си върви. Вярвай ми така е по-добре.
-Да, по-добре слушай сестра си. Търпението ми вече се изчерпва.

Дъ Бест Модератор Join date : 15.05.2010

-ПОвярвяй ми не е по силен от мен.-казах аз и след тези думи му забих шамар
-АКо доближиш сестра ми още веднъж жив няма да останеш ясно ли е.-казах аз с най-страшния ми тон
Наистина не беше по силен вот мен.Убивала съм въмпир на около 600 години че с един пикло ли няма да се справя.

Join date : 15.05.2010 Age : 30

Застанах между тях.
-Достатъчно! Крис, върви си! Пал, ти се успокой.
-Чакай малко! Какво си мисли, че прави тя?
-Крис, тръгвай!-гласът ми се повиши с две октави и го избутах през вратата. След около минута се чу как затвори с трясък и входната. Обърнах се към сестра ми:
-Само не прави сцени! Ще се постарая да ти обясня всичко.

Дъ Бест Модератор Join date : 15.05.2010

-Аве ей дрисльо няма да се доближаваш до сестра ми ясно ли е.-казха аз и затворих вратата.
-А момиченце сега сядай и обяснявай за да не те подкарам и теб.
Елена се опита да ме успокоино но това нямаше как да стане

Join date : 15.05.2010 Age : 30

-Първо се успокой! И спри да крещиш като луда, моля те.-Сега какво да й кажа?
А това е кучият син, в който съм влюбена от близо седемдесет години.
Който само влиза и излиза от живота ми просто ей така. Просто чудесно.

Дъ Бест Модератор Join date : 15.05.2010

-Не ме карай да съжалявам.Започвай да разказваш.Веднага!-казах аз и изкрещях
Това момиченце какво си мислеше че можеше да не ми казва нищо така ли аа да видим.

Join date : 15.05.2010 Age : 30

-Това, както се досещаш е Крис или по-точно Кристиан. Познавам го от близо седемдесет години. Имахме връзка или по-точно имаме връзка. Не съм го виждала от петнайсет години или виждам го през толкова. Идва, отива си а аз все му се връзвам. Не че го обичам и с него е така, просто имам нужда от присъствието му. С него се чувствам като на върха на света, чувствам се защитена...

Дъ Бест Модератор Join date : 15.05.2010

-Ясно.А ти сигурна ли си че го обичаш?-попитах аз и я погледнах подозрително
Тя обича това не е обичайно за нея.Тя дори мене не обичаше.

Join date : 15.05.2010 Age : 30

-Не, не го обичам! Имам нужда от него. Нечовешка нужда да е около мен, предполагам.-казах, гледаше ме така сякаш съм паднала от Марс. В главата й вече се въртеше мисълта, че не я обичам. Нещо нелепо ако не я обичах, защо вече ще живея около нея.

Дъ Бест Модератор Join date : 15.05.2010

Всичко за партито беше готово.
-Музика!!!-казах аз на сестреа ми и тя пусна музиката
Точно в този момент започнаха да идват гости.

Join date : 25.05.2010 Age : 28

Парти. Не беше в мой стил. Но нямах какво да правя, а и можеше да излезе нещо. Паула Брук не я познавах, даже не знаех как изглежда, но знаех, че е известна в града и реших, че няма нищо лошо в това да отида на рождения и ден. След като охраната на портата ме провери и прецени, че не съм опасна ми показаха пътя към залата за партита.
Когато влязох вътре се огледах с въсхита - беше огромна! Застоялият ми живот ми се отразяваше зле. Преди никога не бих обърнала внимание на такова нещо, по-скоро бих се впечатлила от това колко шийки има за разкъсване наоколо. Тръснах глава. Не мисли за това! Трябва да се впишеш, не бива да те смятат за опасна! Привлечена от изкусителната миризма аз се приближих към масата с алкохола. Той не ми действаше както на хората, но щеше да притъпи обоянието ми и да ме спаси от шизофрения.
- Мартини - казах на бармана. Той поклати глава:
- Вие пълнолетна ли сте госпожичке? - Изпратих му един унищожителен поглед и после вкарах всичкия си чар в гласа си и всичката си убедителност в очите си.
- Да - казах изкусително. Без повече оспорвания и колебания той изпълни поръчката ми.

Join date : 15.05.2010 Age : 30

-Пал, мога да ти го призная партито е невероятно! Справила си се страхотно, както винаги.
Почти всички вече бяха пристигнали. Някой танцуваха на дансинга, други бяха на бара...
Щеше да е страхотна вечер.

Дъ Бест Модератор Join date : 15.05.2010

Първият гост ми беше Емелин.Тя не ме познаваше но аз нея да.
-Здрасти.- приближих се аз и подадох ръка
-Аз съм Паула Брук.Но за теб съм Паула или Пал избери си.-казах аз и се усмихнах
Бях облечена в тази рокля с всичките аксесуари към нея.
-Дечко ела!-казах аз на сестра ми и се усмихнах

Join date : 15.05.2010 Age : 30

-Какво има?-приближих се към Паула и момичето, с което говореше.
Паула беше много сладка с черно бялата си рокля. А аз се чувствах
невероятно с пайетената, златна рокля. Усмихнах се и кимнах към момичето.

Дъ Бест Модератор Join date : 15.05.2010

-Нищо много си сладка.-казха аз и се усмихнах
-Ем иозчакай малко след малко идвам.Трябва да видя и другите гости а ти малка госпожице идваш с мен.-казах и аз се усмихнах.

Join date : 25.05.2010 Age : 28

И двете крила на огромната порта на залата се отвориха, което предизвика течение и и без това късата ми рокля се вдигна около краката ми. След едно изсумтяване и няколко ругатни аз се извърнах с кръвнишки поглед към виновниците - голяма група доста добре облечени младежи. Присвих очи в тяхна посока и изсумтях за втори път. Паула и Лариса се запътиха към тях, но аз останах на мястото си. Изобщо не исках да се приближавам да новопристигналите. Чак когато двете домакини бяха на вече двайсетина метра от мен аз се усетих, че всъщност имам подарък за Паула, но вече беше късно да я повикам обратно. Няма значение - ще и го дам по-късно. Отново се обърнах към бармана за да напълни вече празната ми чаша.
- Още едно мартини - побутнах чашата си към него. За миг на лицето му отново проблясна недоверие, че ми се полага, но аз му отправих една очарователна усмивка и той ми даде ново питие.
- Благодаря - измърморих и се о/ърнах с гръб към него, облегнала се на плота.

Дъ Бест Модератор Join date : 15.05.2010

-Ето ме пак съм тук.-казах аз и се усмихнах на Ем
-Едно от моето.-казах на бармана и се усмихнах
Под моето трябваше да разбере един безалкохолен коктейл.Мразех алкохолици, наркомани и т.н.Тоест мразех и алкохола
-Ъмм как си?-попитах Ем и се усмихнах чаровно

Join date : 25.05.2010 Age : 28

- Чудесно, просто чудесно - сарказмът в гласа ми можеше да се хване от километри. По лицето на Паула се изписа обида и за първи път от няколко века кеменното ми сърце се размекна.
- Съжалявам, Паула. Не го мисля наистина, просто навик. Иначе е хубаво, прекрасно! - Казах с усмивка. - Имам подарък за теб!
Взех черната кутийка от плота зад гърба си и и я подадох.
- Това е пръстен, но не ти правя предложение, не се притеснявай! - Пошегувах се, тя се засмя с мен и пое кутийката от ръката ми. Когато я отвори ахна:
- Какво е това?
- Цитрин - казах ухилена до уши. - Камъкът на твоята задия.
Тя сложи пръстена на безименния пръст на лявата си ръка и се усмихна. Аз и показах своята ръка.
- Това е моят камък. - Блясъкът на изумруда се отрази в очите и. - Имам го още от когато съм била човек, но не знам как съм го получила или по-скоро не помня.

Дъ Бест Модератор Join date : 15.05.2010

-Страхотен е знаеш ли че това е моя камък.-казах аз и се усмихнах
-Чакай тук.-казах аз и се усмихнах
Бях намерила един изумруден камък и реших да и го подаря.Качих се за камъка и слязох много бързо.
-Заповядай харесва ли ти?-попитах аз и отово се усмихнах

Join date : 25.05.2010 Age : 28

Паула изтича нанякъде и след няколко минути се върна, като междувременно аз за трети път напълних чашата си. Тя ми даде камък. Малък и необработен изумруд. Нежно го хвнах с два пръста и повърхността му проблясна. Беше като този на простена ми и аз доближих двата камъка. Усмихнах се и и го върнах.
- Прекрасен е!
Тези камъни ме зареждаха с нещо... неповторимо. Дори не можех да го опиша, вапреки че никога не съм била суеверена. Сигурно е защото съм родена през десети век.
- Искаш ли нещо? - Посочих бара зад себе си. Тя поклати глава и вдигна все още наполовина пълната си чаша.
- Не още - усмихна се.
- На колко години ставаш?

Дъ Бест Модератор Join date : 15.05.2010

-Всъщност това е обикновенно парти нямам рожден де.И камъка е за теб.-казах аз и и го подадох
Когато испих и последната си глътка от коктейла си поръчах банаов шейк.
-Разкажи ми нещо за теб.-казах аз и се умсихнах

Join date : 25.05.2010 Age : 28

- Хм... Дълга история. Мисля, че засега това, че съм родена през десети век е достатъчно.
На лицето и се появи недоволна гремаса. Разсмях се.
- Добре де! Наистина е много дълга. Все пак едно хилядолетие си е множко. Ти... - Не ми беше удобно да я попитам, но ми беше любопитно.
- Какво аз?
- Каква... Каква кръв... - Не ми беше приятно да произнасям тази дума продто така. - ... пиеш? - На лицето ми се изписа извинително физиономия и аз свих рамене.
- Съжалявам - промърмарих. - Не беше учтиво от моя страна.

Дъ Бест Модератор Join date : 15.05.2010

-Ами малко е странно за момиче но човешка.-казах аз и наведох глава
Ставаше ми неудобно като ме попитат защото след като им отговоря ще кажат вижте я пък тазя колко е безчуствена.Но просто няма как.Аз съм вампир.
-МОля те дай ми едно мартини.-казах на Грег-бармана
-Но госпожо вие не пиете.-каза той и сложи извинителна физиономоя
-Вярно тогава ми дай нещо безалкохолно но да е коктейл.-казах аз и се усмихнах
Даде ми някакъв баркоч но беше вкусен

Join date : 23.05.2010

Отдавна не бях се запознавала с нови хора. Бях чула, че тук има парти и реших да дойда. Небях облечена много елегантно, а само дънки и блузка, която беше с връзка в долния десен ъгъл. Стигнах вратата и почуках. Чеха се стъпки, които явно бяха на човек, който идваше да ми отвори. Сложих на лицето си още по - широка усмивка и зачаках.

Join date : 25.05.2010 Age : 28

Потупах Паула по рамото.
- Не се притеснявай! Не си единствена!
Тя се усмихна.
- И ти ли...?
Преди да е успяла да довърши аз кимнах и се обърнах към бармана.
- Писна ми от тия мартинита! Дай нещо освежително.
- Някакъв коктейл госпожице? - Чудесно! Още беше под влиянието на внушението, нямаше да ми се налага да го използвам отново. При прекомерна употреба на силата си се изтощавах. Грег - Май така се казавше? - ми забърка нещо с очарователен цвят и наистина изкусителен аромат. С готовност го поех от ръката му и изпих една голяма глътка. Усмихнах се блажено и се върнах към Паула.
- Това не ти ли е трето? - Не можех да прочета изражението и, но то определено не изразяваше одбрение.
- Четвърто! - Ухилих се още по-широко. С удоволствие забелязах, че вече не усещам миризмата на кръв около себе се, поне не така силно. Преди да е успяла да ме укори на вратата се почука. Паула за секунди се озова до вратата и я отвори за да влезе едно момиче, което определено не беше облечено като за парти. Дочух какво си говорят. Момичето се казаваше Александра.

» Паула Брук........тотално изтрещялаа
» Моето убежище-Лариса Брук
» Къщата на сем. Гонзалес
» Къщата на Деймън Салваторе
» Къщата на Дестъни Хейл и Делъс Редферн